Самоуправлението е способността за съзнателно съгласуване на собствените действия с личните ценности и цели. Става дума за самопознание и саморазбиране, самоанализ и самоуправление. Познавам себе си и знам за чувствата и нуждите си, в резултат на което се разбирам по-добре и съм в състояние да се самоанализирам и да управлявам поведението си отново и отново. Самоопределям се и действам на своя отговорност.
Поведението се контролира от вътрешната нагласа. Например: Ръководителят гледа на служителите като на средство за постигане на целта и се държи с тях в ежедневието с малко уважение и признателност, само резултатът има значение, а грешките не се приемат. Как се чувстват служителите в такава компания? Дали биха дали всичко от себе си, за да направят компанията по-успешна?
За да могат да правят разлика между собствената си реалност и реалността на другите, мениджърите се нуждаят от ясна позиция и ясни мисли. Това се постига с помощта на самоуправлението. Да можеш да водиш себе си обаче е голямо предизвикателство и изисква смелост, защото първо обръща погледа навътре. Човек се сблъсква със себе си. Особено високопоставените лидери са свикнали да наблюдават и оценяват действията и поведението на другите. При самоуправлението това наблюдение е свързано със самия себе си – което понякога може да нарани и да стане неприятно. Точно тук обаче се крие възможността за личностно развитие. Процес, който укрепва, прави го по-устойчив и уверен в себе си.
Мисли, чувства и поведение
Мислите на човека играят голяма роля в самоуправлението. Убежденията, които човек носи със себе си от детството, самооценката, самоприемането за добро или лошо, увереността в себе си, както и вътрешния екип. Това е процес, който никога не свършва. Целта е да сте в мир със себе си.
Когато потребностите не са задоволени, се появяват чувства и от тях произтичат добре познатите ни емоции, които се опитваме да контролираме чрез самоконтрол. В такива ситуации е добре да се запитаме: откъде идва това и каква полза имам от него? Подходящо ли е поведението в тази ситуация?
Вярвам, че колкото по-добре познаваме себе си и знам за своите червени бутони (болезнени точки), толкова по-самостоятелни сме. В резултат на това човек не се поддава толкова лесно на манипулация и насочване, а действа съзнателно и поема отговорност за собственото си поведение. Изисква се известна дисциплина, за да не изпадате в стари практики. Тук е подходящ цитатът на известния австрийски невролог и психиатър Виктор Франкъл:
“Между стимула и реакцията има пространство. В това пространство се крие силата ни да избираме своята реакция. В нашата реакция се крие нашето развитие и нашата свобода.” Виктор Франкъл
Какви са ползите от това лидерите да се самоуправляват?
Като се има предвид, че когато служителите подават оставка, те обикновено напускат лидерите, а не компанията, мисля, че това е една от най-важните причини, поради които лидерите трябва да поставят под въпрос представата си за хората и тяхното поведение и да работят върху себе си. Човек трябва да бъде отворен за това и да не се приема твърде сериозно.
Предимства на самоуправлението:
Корпоративната култура се формира от начина, по който хората се отнасят един към друг. Силните служители работят в силни организации, а търсените кандидати избират компании с модерна култура на ръководство и добра комуникация. Без значение как ще го завъртим, винаги се връщаме към факта, че трябва да работим върху себе си, когато искаме промяна и когато тя е необходима.